Френското списание „Международна политика“ за Кирил Петков: Човекът, който иска да отърве България от корупцията
Премиерът Кирил Петков даде изявление за летния брой на авторитетното френско списание „ Международна политика “:
„ В България Лаура Кьовеши видя най-накрая държавно управление, решено да постави завършек на злоупотребите с европейски фондове и министър председател, който желае да бъде основно настоящо лице в антикорупционната битка “„ Искам България да е на лидерско място в Европейски Съюз. Държавата ни не е в периферията и без значение от това, дали сме огромна страна или не, можем да сме водачи. Ако да вземем за пример се оправим с корупцията, ще станем добър образец и ще споделим опита си с другите. Защото не сме единствените в Европа, където има корупция. Големи национални партии са наранени, а в някои европейски политически групи си затварят очите пред сходни практики, с цел да не се изгуби поддръжката на Брюксел. Имам желанието да желая усилване на контрола “„ Насърчаваме и поддържаме частната самодейност, водим класическа дясна политика. Същевременно сме уверени, че всички приходи от сходни действия би трябвало да се употребяват за възстановяване на здравната система, образованието, пенсионната система… Дълго време в България тези благосъстояния обаче са били отклонявани посредством корупционни схеми. Но към този момент отчитаме резултати: при започване на годината увеличихме пенсиите (които бяха най-ниските в Европа) с 55% и през днешния ден няма пенсионер под прага на бедността. В опазването на здравето организираме обстойно преструктуриране, като в същото време усилваме бюджета с 25%. Още един път споделям, тези средства ги имаше, просто отиваха не там, където трябва; попадаха в джобовете на тези двайсетина души… “
Откъс от изявлението на министър-председателя Петков за „ Международна политика “:
От декември 2021 България, която се смята за най-бедната, както и най-корумпираната страна в Европейски Съюз, се управлява от младия министър председател с евроатлантически убеждения Кирил Петков (на 41 години). Основният му приоритет, както споделя самият той, е да извади България от коловоза, в който се намира, като приложи „ нулева приемливост “ по отношение на корупцията и нелегално заграбване на средства, благодарение на новата европейска прокуратура.
Идването му на власт е същинска история на триумфа по български. Роден в семейство на деятели еколози, Кирил Петков отпътува за Канада с родителите си първоначално на 90-те години, сходно на доста сънародници, чакали с неспокойствие да стартират нов живот след рухването на Берлинската стена. Там той е ослепителен възпитаник, даже следва в влиятелния Харвардски университет, където среща Асен Василев, през днешния ден вицепремиер и министър на финансите, след което сполучливо стартира бизнес. През 2007 година се завръща в България дружно с канадската си брачна половинка Линда МакКензи и трите им деца. Основава лична компания за продажба на пробиотици и се ангажира интензивно в локалното гражданско общество. Активист в екологията и герой срещу корупцията, той пази всички дела, митингите против плановете за бетониране на черноморския бряг и против предшественика си Бойко Борисов. С Асен Василев основава и преподава в Центъра за стопански тактики към Софийския университет, асоцииран към Харвардската Бизнес школа. Лекциите му бързо стават известни в София под името „ Харвардски курс “. На 12 май 2021 е назначен за министър на стопанската система в служебното държавно управление на президента Румен Радев, и би трябвало да дава отговор за настоящите каузи на страна в тежка политическа рецесия, след априлските парламентарни избори, в които не се откроява болшинство (Асен Василев е министър на финансите). През септември същата година двамата стават известни като „ харвардския дует “ и основават лично придвижване: „ Продължаваме промяната “. Изненадващо за всички печелят изборите през ноември 2021 година, като изпреварват с няколко пункта ГЕРБ, мощната партия на някогашния министър председател реакционер Бойко Борисов, упрекван от съперниците си, че е наложил корупцията, връзкарството и спора на ползи навсякъде през последните 10 години, до момента в който е бил на власт.
През декември същата година Кирил Петков става министър-председател отпред на невиждано до момента съдружно държавно управление включващо социалистите, наследниците на демократичната десница и популистите, водени от телевизионната звезда Слави Трифонов, локална версия на италианския Бепе Грило. Подвиг, считан от множеството наблюдаващи за „ политическо знамение “.
Но за младия екип на Кирил Петков компликациите едвам стартират. Амбицията му да обърне нова страница след „ ерата на Борисов “ се сблъсква с обструктивните маневри на част от силите за сигурност и най-много на правораздаването, правилни на остарелия режим. Към това прибавяме възходящата злост на прочут брой локални олигарси – които новият министър председател без съмнение назовава „ мафия “ – и които се усещат застрашени от политиката на новото държавно управление против злоупотребите с европейски фондове.
Едва два месеца след назначението му, съветските войски нахлуват в Украйна. Тази война слага пред тестване единството на обединението на Кирил Петков, разкъсвана – като цялата страна – сред русофили и проевропейци. Успоредно с това, Кремъл, който смята, че мощно подвластната от съветските петрол и газ България е към момента в сферата му на въздействие, ускорено се пробва да провали прозападната и проатлантическа политика на новия министър председател. „ Цяло знамение е, че удържахме до в този момент “, признава самият Кирил Петков. Надарен с типичния северно-американски оптимизъм, той е твърдо решен да продължи да ръководи страната, която мечтае да освободи един път вечно от съветското въздействие и от корупцията – две несгоди, които съгласно него вървят ръка за ръка.
Александър Леви – През декември м.г., държавното управление ви постави завършек на съвсем едноличното ръководство на бойко Борисов и партията му – ГЕРБ (консерватори), които бяха на власт съвсем 10 години. Този политически интервал беше белязан от всеобща корупция. Вие сте млад, съвсем без никакъв политически опит, отпред на извънредно разнородна и нежна коалиция. И все пак, българите избраха точно вас, с цел да обърнете нова страница след тези години. Защо?
Кирил Петков – За страдание този развой едвам стартира. Докато не реформираме главно правосъдната система, до момента в който не сменим основния прокурор, ръцете ни са вързани. В момента нямаме правораздаване, което да проверява отклоняването на публични пари през последните 10 години. Така че страницата, за която говорите е компактно залепнала! Българите ни се довериха, тъй като са решили, че е по-добре да има неопитни, само че мощно стимулирани политици, вместо обиграни политици със старите навици. Нашите гласоподаватели видяха по време на назначеното от президента служебно държавно управление, че желаеме да променим нещата, видяха по какъв начин управлявахме настоящите каузи през четирите месеца преди изборите от ноември 2021. Може да се каже, че българите си „ купиха “ артикул, от който останаха удовлетворени в пробния период.
А.Л. – Искате да кажете, че желанието ви да се борите с корупцията се сблъсква с отхвърли на Прокуратурата и съответно на основния прокурор Иван Гешев да одобри съществуването на правосъдни предпоставки? Вие персонално го определихте неотдавна като „ юрист на мафията “. В България има ли „ мафия “ в италианския смисъл на думата?
К.П. – Действително имаме двайсетина индивида, по-точно сред 20 и 50, които през целия си живот са забогатявали нелегално поддържайки привилегировани връзки с политическата власт. Те са по принцип съперници, само че и взаимно подвластни един от различен, всеки от тях натрупа срамни секрети за другите, и се съюзяват когато ползите им са застрашени. На всичкото от горната страна имат основен прокурор, който е в тяхна услуга и ги пази. Едновременно са солидарни и недосегаеми. Ако това назоваваме „ мафия “, значи има такава в България. Единственият плюс тук е, че България има 6,5 милиона поданици – колкото два Ню Йоркски квартала – и е по-лесно да се отървем от мафията в два квартала, в сравнение с в голяма територия като Русия да вземем за пример! Трудното е, че тези хора разполагат със обилни средства и управляват правосъдната система, изключително, наблягам, благодарение на основния прокурор. Последният беше определен за седем годишен мандат през 2020 година Единствен Парламентът може да го уволни, само че партиите в настоящето Народно заседание нямат предпочитание да го създадат, тъй като огромна част от депутатите им ще изгубят протекциите си и ще би трябвало да отидат в пандиза. Единственият метод да се преборя с тази мафия е да се обърна към Европейската прокуратура с вярата магистратите ѝ да сезират няколко каузи, да разплетат кълбото и да стигнат до основния прокурор, и тогава той ще е заставен да подаде оставка.
А.Л. – Предполагам, по тази причина през предишния м. март приехте в София Лаура Кьовеши, европейския основен прокурор. Тя даде обещание ли да ви помогне?
К.П. – В България, Лаура Кьовеши видя най-накрая държавно управление, решено да постави завършек на злоупотребите с европейски фондове и министър председател, който желае да бъде основно настоящо лице в антикорупционната битка, която са му поверили. На 18 май т.г. подписах контракт за съдействие с Базелския Институт за ръководство, известна самостоятелна организация, специалист в битката против корупцията и финансовите закононарушения. България е една от шестте страни в света, които по едно и също време способстват и се употребяват от активността на организацията. С помощта на техни специалисти желаеме да създадем специфичен отдел в министерството на вътрешните работи, който да подкрепя европейската прокуратура при следствията ѝ в България. Искам следователите да бъдат избирани от европейската прокуратура, да бъдат виновни за дейностите си само пред Брюксел и да са напълно самостоятелни от локалния политически напън. Всъщност търсим всевъзможни истински хрумвания за заобикаляне на основния прокурор, които да ни разрешат да водим правосъдни дейности макар желанието му да се опълчва. Ако не бяхме член на Европейски Съюз борбата щеше да е изгубена авансово: против такава мощна мафия и прокуратура, която работи в нейна изгода, нямаме никакъв късмет без помощ извън.
А.Л. – В този подтекст чувствате ли се заплашен? Откакто поехте поста казахте, че няма да променяте навиците си, ще продължите да ходите на работа пешком, с минимална охрана… Това не е ли по неволя? За страдание в България има дълга традиция в политическите убийства…
К.П. – Мисля, че през днешния ден опасността е най-много политическа. Мафията ще направи всичко допустимо, с цел да събори държавното управление ми. Има потенциала да го направи. Предвид финансовите средства, с които разполагат, тези хора могат да си купят задоволително депутати, с цел да се опълчват на политиката ми. Ако не съумеят, това е различен въпрос: тогава рискът от, да кажем, по-брутална борба ще нарасне доста. Припомням, че тези хора нямат никакви угризения. Но с нас се сблъскват с нов проблем: ние сме доста огромен екип. И партията ни не е пирамидална конструкция, няма да рухне, в случай че се събори върхът й. Напротив, в случай че някой инцидентно направи сходна нелепост, единствено ще укрепи нашата решителност и известността ни. Премахването на един човек не отстранява опасността, напротив; и мисля, че тези хора, които никога не са глупави, са го разбрали. Така че не преставам да пристигам пеш на работа, всеки ден.
А.Л. – Да се върнем точно към политическия ви план: с вашия другар Асен Василев основахте придвижването „ Продължаваме промяната “ през септември 2021 година Само два месеца по-късно печелите парламентарните избори като измествате всемогъщия Бойко Борисов. Това не е ли същинско политическо знамение?
К.П. – Зад това политическо знамение се крие дребна загадка. В продължение на петнадесет години, Асен и аз, и двамата сме с дипломи от Харвард, преподавахме стопанска система в Софийския университет. Ние създадохме и финансирахме сами това образование, което доста бързо стана известно в България като „ Харвардския курс “. Всяка година привличахме студенти по право, стопанска система, политология – измежду най-блестящите от това потомство. И по този начин обучихме към 600 души, младежи, които сполучливо са траяли в специалността си, поддържат връзки между тях и най-много са останали правилни на правилата за ръководство, на които сме ги учили. И когато му пристигна времето просто съживихме мрежата. Това е тайната на триумфа ни: не сме гении, само че имаме подготвени екипи. Днес множеството от някогашните ни студенти са нашите депутати, съветници, министри. Малко хора знаят обаче, че зад това има 15 години работа.
А.Л. – Бяхте споделили, че някой ден смятате да „ водите дясна политика за реализиране на леви цели “… Какво тъкмо имахте поради?
К.П. – Според нас, в националната стопанска система частните предприятия създават най-вече добавена стойност. И страната би трябвало да ги улеснява оптимално в тази посока: с нововъведения, ниско облагане и допустимо минимум административни спънки. От тази позиция, като насърчаваме и поддържаме частната самодейност, водим класическа дясна политика. Същевременно сме уверени, че всички приходи от сходни действия би трябвало да се употребяват за възстановяване на здравната система, образованието, пенсионната система… Ще кажете, че в това няма нищо автентично. Но в България тези благосъстояния се отклоняват посредством корупционни схеми. Това, което желаеме е да ги насочим в обществени ограничения, без да водим действителна лява политика – като да вземем за пример да усилваме налозите – а да наложим нулева приемливост по отношение на корупцията. Трябва да ви кажа, че към този момент има резултати: при започване на годината увеличихме пенсиите (които бяха най-ниските в Европа) с 55% и през днешния ден няма пенсионер под прага на бедността. В опазването на здравето организираме обстойно преструктуриране, като в същото време усилваме бюджета с 25%. Това са обилни средства. Но още един път споделям, тези средства ги имаше, просто отиваха не там, където трябва; попадаха в джобовете на тези двайсетина души…
А.Л. – Вие сте бизнесмен и сте се борили за разнообразни дела в българското гражданско общество. Имате ли политик, който да ви служи за образец?
К.П. – Нямам единствено един модел, няколко са. На европейско равнище имам чудесни връзки с Еманюел Макрон. Имаме еднообразно виждане за нещата, от едно потомство сме. Следват нидерландския министър председател Марк Рюте, ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, гръцкия министър председател Кирякос Мицотакис… Отвъд Атлантика одобрявам доста Барак Обама. Това са все водачи с сходно на нашето развиване: чудесно обучение, мощна мотивация да трансформират насоките в страните си, и като цяло без да обявяват откровена идеология. За мен идеологиите постоянно са били сурогат на рационалното мислене. Когато не ни се мисли доста, използваме идеологията. Затова не имаме вяра в идеологии, каквито и да са те. Ние сме прагматици. Опитваме се да постановяваме единствено рационални ограничения, без значение дали ги дефинират като леви или десни. Сега мога да ви кажа и какви политически водачи не одобрявам: преди всичко идва Путин, несъмнено. Всички сме заложници на имперското му мислене и на егото му: хиляди души умират поради него, още повече страдат от икономическата рецесия, която провокира. Не одобрявам и Доналд Тръмп. Този човек сякаш се обръща към американците в неравностойно състояние, а те не осъзнават, че са първите жертви на политиката му. Накратко, не одобрявам политици, които преследват персонални цели когато са на власт: замогване, суетност, фикс идея за величие… Възхищавам се на тези, които служат на страната си, а не обратното; на тези, които пазят идея. Обамакеър да вземем за пример беше мощна идея, каквото и да се приказва през днешния ден по тематиката.
А.Л. – Да се върнем към българската реалност: от предишния декември сте отпред на доста разнородна коалиция от четири политически обединения. Видяхме какъв брой ви е мъчно да постигате единодушие по значими злободневни тематики като войната в Украйна, глобите против Русия или европейската интеграция на Северна Македония. Как се устоя в такава обстановка?
К.П. – Няма да скрия от вас, че е доста мъчно. Беше знамение, че успяхме да съставим тази коалиция, толкоз невероятна изглеждаше на хартия. Първо, нашата млада партия „ Продължаваме промяната “, чиято цел е да отстрани корупцията. След това Социалистическата партия, която е на повече от 100 години и е наследница на Комунистическата партия. После Демократична България, дясно-либерална партия, чиито съществени членове развяват байрака на антикомунизма. И една партия с популистка наклонност – „ ИТН “, учредена от известен артист по образеца на придвижването Пет звезди в Италия… Как може да управляваме дружно? Как да определим обща политика? Това е като да танцуваш на върха на игла. Но тъкмо това вършим от началото на мандати ми, предишния декември. Това, което ни сплотява, е може би възприятието, че всяка неверна стъпка може да докара до раздробяване на обединението. Въпреки разликите си, успяхме да реализираме положителни неща: да вземем за пример дружно разработихме проект за възобновяване, в който акцентът е подложен на антикорупционните ограничения. Планът беше признат от Европейската комисия и ще бъде финансиран с 6,3 милиарда евро. Успяхме да устоим на шантажа на Газпром, който искаше заплащане в рубли на доставките на газ. Постигнахме обща позиция за Украйна и изпращането на оръжие в Киев. Въпреки това, не може да си позволим разпределяне нито за момент. Напрежението е непрекъснато. Ако то беше последица от мощната конкуренция посред ни, щеше да е удобно. Но когато е резултат на дълбоки разлики и разнородни ползи, които на всичкото от горната страна не съответстват с ползите на страната, нещата стоят по напълно друг метод.
А.Л. – Към това комплицирано уравнение да прибавим и ролята на президента Румен Радев. Вие бяхте министър в служебния му кабинет, след което създадохте лична партия с неговата благословия; само че в този момент по все-повече тематики той сякаш се опълчва на политиката, която бихте желали да водите. Защо?
К.П. – Когато бях министър беше елементарно да съжителстваме, тъй като с президента имахме обща цел – да променим тъй наречените „ модел Борисов “. Работехме дружно. Когато станах министър- ръководител се появиха разлики, изключително във връзка с външната политика. От там е това напрежение, за което говорите. Например, във връзка с Украйна, ние бяхме за откровена и солидна поддръжка на Киев; а неговата позиция беше по-неясна, меко казано. Като министър ръководител, аз държа да подкрепям открита полемика с президентството. Но също по този начин държа да не преставам да повеждам вярна на правилата на придвижването ни политика, без да се поддаваме на ничие въздействие. Това провокира известна фрустрация у президента, който може би си е представял, че имаме по-добра съгласуваност с него.
А.Л. – В началото на войната взехте решение да уволните министъра на защитата Стефан Янев, някогашен длъжностен министър председател, доближен до президента. Защо?
К.П. – Когато някой приказва за „ военна интервенция “ вместо за война в Украйна, когато употребява думите на Путин, вместо да жигосах съветската експанзия, и този някой ви е министър на защитата, това е неприемливо. Прекрачил е алената линия, нищо, че е бил министър председател. Той нямаше повече място измежду нас, макар че съставлява част от публичното мнение – към 20% от българите мислят като него – и макар, че знаех, че отстраняването му ще нанесе удар на имиджа ни. В известна степен тази война обясни нещата. Но в никакъв случай, наблягам – в никакъв случай не взимаме решения въз основа на въздействието им върху нашия имидж. Правим единствено това, което считаме за заслужено. Може би това не е най-правилният метод в такава комплицирана коалиция като нашата, само че най-малко заран не се срамим да се погледнем в огледалото…
А.Л. – Министърът на защитата употребява терминологията на Кремъл, президентът не показва ясна позиция за Украйна… Според анкета отпреди войната, близо 60 % от българите поддържат политиката на Путин. Сигурно най-малко половината са на друго мнение след нашествието в Украйна, само че въпреки всичко: България няма ли проблем?
К.П. – Проблемът е, че доста хора бъркат русофилия с путинофилия. Към това се прибавят и 70 години съветска агитация. През всичките тези години Москва е налагала своята историческа версия посредством медии, учебници и институции. Днес в съветското посолство в София работят 118 чиновници. Това е голяма цифра! Руснаците ни държаха в съвсем 100-процентова взаимозависимост от техните горива; също така имат огромна част от енергийната ни система. Единствената ни петролна рафинерия – Лукойл – е съветска, целият ни газ се доставя от Газпром, и горивото за единствената ни нуклеарна централа идва извънредно от Русия… Това са обилни финансови потоци, които подсигуряват на Русия пазар и политическо въздействие. Накратко, макар нашата принадлежност към Атлантическия съюз и Европейския съюз, те към момента гледат на нас като на техен спътник.
Тук желая да се върна към борбата, която води моето държавно управление, с цел да подчертая още един път сложността на обстановката. Значи имаме двадесет извънредно мощни и корумпирани души, на които сме оповестили война и които имат политически средства да ни съборят; имаме основен прокурор, който също си мечтае да изчезнем, тъй като знае, че рано или късно ще успеем да го махнем; всичкото това под зоркото око на Русия, която, с външната си политика, с горивата си и с сътрудниците си, се пробва да ни задържи в орбитата си. Убеден съм, че тези 118 чиновници в съветското посолство в София всяка заран вървят на оперативка с една единствена точка в дневния ред: какво да създадем, с цел да падне това държавно управление. А против тази армада, аз имам коалиция от четири партии, които се дърпат по доста тематики. Въпреки това, успяхме да помогнем военно на Украйна, да кажем „ не “ на Газпром, когато желаеха да им плащаме в рубли и да продължим битката си против корупцията.
А.Л. – Може ли да дадете съответен образец за битката против корупцията?
К.П. – Да вземем за образец газа. Когато Газпром реши да прекъсне едностранно доставките през април т.г., разбрах няколко неща. Първо, че има решения, които предшествениците ми умишлено са пренебрегнали. Например азербайджанският газ е с една трета по-евтин от руския; а предходното държавно управление е отхвърляло тази опция под претекст, че няма интерконектор с Гърция, което не е правилно, тъкмо го пуснахме в употреба! Това значи, че преди време някой освен е попречил да има диверсификация, само че е и купувал по-скъп газ на гърба на българския поданик. Открихме лицето, което е подписало този документ (и което може би не е взело сходно решение) и се опитахме да го арестуваме. И тогава основния прокурор се намеси: сезира всички документи и даде обещание да стартира следствие. От тогава не сме чули нищо по въпроса.
Разбрах, че в доста случаи корупцията на национално равнище обслужва ползите на съветската външна политика. Най-често едни и същи хора забогатяват като отклоняват средства и подписват с руснаците нездравословни за икономическата и политическа самостоятелност на нашата страна покупко-продажби. Установихме, че борейки се против корупцията, застрашаваме задачите на съветската външна политика. Да вземем различен образец – газопровода „ Турски поток “, извънредно значим план за Кремъл, чиято цел е да заобиколи Украйна и да отслаби стопанската система ѝ. Този газопровод, който обслужва Централна Европа (основно Сърбия и Унгария), минава през нашата територия, взели участие сме във финансирането му с 1,5 милиарда евро, а даже не планува доставки за България! Кой е разрешил построяването му? Правителството на Бойко Борисов, който се показва за най-върл проевропеец и проатлантик. Когато беше задържан за малко през март месец т.г., преди да бъде пуснат на независимост от същия основен прокурор, полицията претърси жилището на пи-арката му. В гаража ѝ бе открит първокласен джип 4х4, благосъстоятелност на компанията строила българския сектор на Турски поток. Далаверата е ясна – джипът е подарен от съветската компания, която строи газопровод за 1,5 милиарда евро, обслужващ само ползите на Кремъл. Тук ясно си проличава връзката сред корупцията и съветската външна политика, която работи в редица покупко-продажби на Балканите, а даже и на равнище Европейски съюз.
А.Л. – Да поговорим за Украйна. Войната се води на няколкостотин километри от тук, от другата страна на Черно море. Учуди ли ви мащабът на съветската инвазия?
К.П. – Да, напълно. Руската експанзия надмина всичките ни показа. Бях в Киев, срещнах се с президента Володимир Зеленски и си припомням една ужасна сцена: бяхме на гарата, подготвени да се качим на влака, тъкмо преди да си тръгнем, когато над главите ни прехвърчаха три ракети, които се забиха в жилищна постройка на няколкостотин метра от нас. Защо? Та това даже не е боен обект… Каква е виновността на тези поданици съгласно Путин? Мога да кажа, че със личните си очи видях ужаса и парадокса на тази война – безсмислена и без действителен мотив. Путин има вяра, че светът е разграничен на сфери на въздействие и смята, че Украйна попада в неговата. Ами в случай че на следващия ден реши, че България също е в сферата му на въздействие? Всъщност той към този момент претендира, че НАТО би трябвало да се отдръпна от нашата страна и от Румъния.
А.Л. – Готов ли сте да подкрепите молбата на Украйна за участие в Европейския съюз?
К.П. – Да, безусловно. На 100%. И ще ви кажа за какво: при всички случаи избирам на 400 км от нас да има страна членка на Европейски Съюз, в сравнение с Русия. Това е въпрос на национална сигурност. И желая присъединението на Украйна да стане допустимо най-бързо, естествено със единодушието на нашите сътрудници от Европейски Съюз.
А.Л. – Дали твърдите това поради някои отзиви, че България е слабата частица на НАТО в района?
К.П. – Не, към този момент не е. Нашето държавно управление е приближен, предвидим и мощен сътрудник в НАТО и мисля, че нашите съдружници са го разбрали. Преди не знаеха къде тъкмо се нарежда България, в този момент е ясно: ние сме част от НАТО и участваме във всички решения на Алианса. В момента посрещаме доста италиански военни, испански изтребители способстваха за отбраната на въздушното ни пространство, както и нидерландски F-35. Ако се наложи ще приемем и други.
А.Л. – Един по-личен въпрос: сходно на доста българи, вие сте напуснали страната през 90-те години. Тогава е било същинско преселение – България губи близо 2 милиона поданици. Но не щеш ли вие се връщате и напълно се потапяте в държавните каузи на родината ви. Как ще накарате и другите да тръгнат по пътя ви?
К.П. – Решението не е комплицирано, сложното е да се извърви пътя до тук. Ако яслите и лечебните заведения ни са с такова качество, в случай че инфраструктурата се усъвършенства, в случай че притеглим конкурентноспособни непознати компании и в случай че българският бизнес успее да създаде добавена стойност, демографският проблем ще се реши самичък по себе си. Емигрантите ще се завърнат, а останалите ще вършат повече деца. Демографският проблем е в действителност резултат от всички други проблеми. Що се отнася до приключването на мозъци, сега сътворяваме специфичен държавен фонд за студенти, признати в най-престижните международни университети. Поемаме образователните им такси и разноските за престой, само че при едно значимо изискване: в случай че студентът избере да остане в чужбина, средствата ще съставляват заем, който той би трябвало да върне; само че в случай че се върне в България, няма да дължи и една стотинка.
А.Л. – Досега се говореше за България като за най-бедната страна на Европейски Съюз, даже най-корумпираната… Как виждате мястото ѝ в Европа?
К.П. – Естествено желая България да е на друго място в Европейски Съюз. България не е на периферията и без значение от това, дали сме огромна страна или не, мисля, че по някои въпроси може да сме в авангарда. Ако да вземем за пример се оправим с корупцията, ще може да споделим опита си с другите и да се превърнем в водач в това отношение. Защото не сме единствените в Европа, където има корупция. Големи национални партии са наранени, а в някои европейски политически групи си затварят очите пред сходни практики, с цел да не се изгуби поддръжката на Брюксел. Имам желанието да желая усилване на контрола.
Друга скорошна самодейност от България: по въпроса за глобите към Русия, взехме решение да блокираме преводите на Централната банка на Русия в чужбина. Тази мярка не визира европейската стопанска система, само че се отразява директно на съветската.
Интервюто е взето от Александър Леви през май 2022 година Линк към истинската публикация:
„ В България Лаура Кьовеши видя най-накрая държавно управление, решено да постави завършек на злоупотребите с европейски фондове и министър председател, който желае да бъде основно настоящо лице в антикорупционната битка “„ Искам България да е на лидерско място в Европейски Съюз. Държавата ни не е в периферията и без значение от това, дали сме огромна страна или не, можем да сме водачи. Ако да вземем за пример се оправим с корупцията, ще станем добър образец и ще споделим опита си с другите. Защото не сме единствените в Европа, където има корупция. Големи национални партии са наранени, а в някои европейски политически групи си затварят очите пред сходни практики, с цел да не се изгуби поддръжката на Брюксел. Имам желанието да желая усилване на контрола “„ Насърчаваме и поддържаме частната самодейност, водим класическа дясна политика. Същевременно сме уверени, че всички приходи от сходни действия би трябвало да се употребяват за възстановяване на здравната система, образованието, пенсионната система… Дълго време в България тези благосъстояния обаче са били отклонявани посредством корупционни схеми. Но към този момент отчитаме резултати: при започване на годината увеличихме пенсиите (които бяха най-ниските в Европа) с 55% и през днешния ден няма пенсионер под прага на бедността. В опазването на здравето организираме обстойно преструктуриране, като в същото време усилваме бюджета с 25%. Още един път споделям, тези средства ги имаше, просто отиваха не там, където трябва; попадаха в джобовете на тези двайсетина души… “
Откъс от изявлението на министър-председателя Петков за „ Международна политика “:
От декември 2021 България, която се смята за най-бедната, както и най-корумпираната страна в Европейски Съюз, се управлява от младия министър председател с евроатлантически убеждения Кирил Петков (на 41 години). Основният му приоритет, както споделя самият той, е да извади България от коловоза, в който се намира, като приложи „ нулева приемливост “ по отношение на корупцията и нелегално заграбване на средства, благодарение на новата европейска прокуратура.
Идването му на власт е същинска история на триумфа по български. Роден в семейство на деятели еколози, Кирил Петков отпътува за Канада с родителите си първоначално на 90-те години, сходно на доста сънародници, чакали с неспокойствие да стартират нов живот след рухването на Берлинската стена. Там той е ослепителен възпитаник, даже следва в влиятелния Харвардски университет, където среща Асен Василев, през днешния ден вицепремиер и министър на финансите, след което сполучливо стартира бизнес. През 2007 година се завръща в България дружно с канадската си брачна половинка Линда МакКензи и трите им деца. Основава лична компания за продажба на пробиотици и се ангажира интензивно в локалното гражданско общество. Активист в екологията и герой срещу корупцията, той пази всички дела, митингите против плановете за бетониране на черноморския бряг и против предшественика си Бойко Борисов. С Асен Василев основава и преподава в Центъра за стопански тактики към Софийския университет, асоцииран към Харвардската Бизнес школа. Лекциите му бързо стават известни в София под името „ Харвардски курс “. На 12 май 2021 е назначен за министър на стопанската система в служебното държавно управление на президента Румен Радев, и би трябвало да дава отговор за настоящите каузи на страна в тежка политическа рецесия, след априлските парламентарни избори, в които не се откроява болшинство (Асен Василев е министър на финансите). През септември същата година двамата стават известни като „ харвардския дует “ и основават лично придвижване: „ Продължаваме промяната “. Изненадващо за всички печелят изборите през ноември 2021 година, като изпреварват с няколко пункта ГЕРБ, мощната партия на някогашния министър председател реакционер Бойко Борисов, упрекван от съперниците си, че е наложил корупцията, връзкарството и спора на ползи навсякъде през последните 10 години, до момента в който е бил на власт.
През декември същата година Кирил Петков става министър-председател отпред на невиждано до момента съдружно държавно управление включващо социалистите, наследниците на демократичната десница и популистите, водени от телевизионната звезда Слави Трифонов, локална версия на италианския Бепе Грило. Подвиг, считан от множеството наблюдаващи за „ политическо знамение “.
Но за младия екип на Кирил Петков компликациите едвам стартират. Амбицията му да обърне нова страница след „ ерата на Борисов “ се сблъсква с обструктивните маневри на част от силите за сигурност и най-много на правораздаването, правилни на остарелия режим. Към това прибавяме възходящата злост на прочут брой локални олигарси – които новият министър председател без съмнение назовава „ мафия “ – и които се усещат застрашени от политиката на новото държавно управление против злоупотребите с европейски фондове.
Едва два месеца след назначението му, съветските войски нахлуват в Украйна. Тази война слага пред тестване единството на обединението на Кирил Петков, разкъсвана – като цялата страна – сред русофили и проевропейци. Успоредно с това, Кремъл, който смята, че мощно подвластната от съветските петрол и газ България е към момента в сферата му на въздействие, ускорено се пробва да провали прозападната и проатлантическа политика на новия министър председател. „ Цяло знамение е, че удържахме до в този момент “, признава самият Кирил Петков. Надарен с типичния северно-американски оптимизъм, той е твърдо решен да продължи да ръководи страната, която мечтае да освободи един път вечно от съветското въздействие и от корупцията – две несгоди, които съгласно него вървят ръка за ръка.
Александър Леви – През декември м.г., държавното управление ви постави завършек на съвсем едноличното ръководство на бойко Борисов и партията му – ГЕРБ (консерватори), които бяха на власт съвсем 10 години. Този политически интервал беше белязан от всеобща корупция. Вие сте млад, съвсем без никакъв политически опит, отпред на извънредно разнородна и нежна коалиция. И все пак, българите избраха точно вас, с цел да обърнете нова страница след тези години. Защо?
Кирил Петков – За страдание този развой едвам стартира. Докато не реформираме главно правосъдната система, до момента в който не сменим основния прокурор, ръцете ни са вързани. В момента нямаме правораздаване, което да проверява отклоняването на публични пари през последните 10 години. Така че страницата, за която говорите е компактно залепнала! Българите ни се довериха, тъй като са решили, че е по-добре да има неопитни, само че мощно стимулирани политици, вместо обиграни политици със старите навици. Нашите гласоподаватели видяха по време на назначеното от президента служебно държавно управление, че желаеме да променим нещата, видяха по какъв начин управлявахме настоящите каузи през четирите месеца преди изборите от ноември 2021. Може да се каже, че българите си „ купиха “ артикул, от който останаха удовлетворени в пробния период.
А.Л. – Искате да кажете, че желанието ви да се борите с корупцията се сблъсква с отхвърли на Прокуратурата и съответно на основния прокурор Иван Гешев да одобри съществуването на правосъдни предпоставки? Вие персонално го определихте неотдавна като „ юрист на мафията “. В България има ли „ мафия “ в италианския смисъл на думата?
К.П. – Действително имаме двайсетина индивида, по-точно сред 20 и 50, които през целия си живот са забогатявали нелегално поддържайки привилегировани връзки с политическата власт. Те са по принцип съперници, само че и взаимно подвластни един от различен, всеки от тях натрупа срамни секрети за другите, и се съюзяват когато ползите им са застрашени. На всичкото от горната страна имат основен прокурор, който е в тяхна услуга и ги пази. Едновременно са солидарни и недосегаеми. Ако това назоваваме „ мафия “, значи има такава в България. Единственият плюс тук е, че България има 6,5 милиона поданици – колкото два Ню Йоркски квартала – и е по-лесно да се отървем от мафията в два квартала, в сравнение с в голяма територия като Русия да вземем за пример! Трудното е, че тези хора разполагат със обилни средства и управляват правосъдната система, изключително, наблягам, благодарение на основния прокурор. Последният беше определен за седем годишен мандат през 2020 година Единствен Парламентът може да го уволни, само че партиите в настоящето Народно заседание нямат предпочитание да го създадат, тъй като огромна част от депутатите им ще изгубят протекциите си и ще би трябвало да отидат в пандиза. Единственият метод да се преборя с тази мафия е да се обърна към Европейската прокуратура с вярата магистратите ѝ да сезират няколко каузи, да разплетат кълбото и да стигнат до основния прокурор, и тогава той ще е заставен да подаде оставка.
А.Л. – Предполагам, по тази причина през предишния м. март приехте в София Лаура Кьовеши, европейския основен прокурор. Тя даде обещание ли да ви помогне?
К.П. – В България, Лаура Кьовеши видя най-накрая държавно управление, решено да постави завършек на злоупотребите с европейски фондове и министър председател, който желае да бъде основно настоящо лице в антикорупционната битка, която са му поверили. На 18 май т.г. подписах контракт за съдействие с Базелския Институт за ръководство, известна самостоятелна организация, специалист в битката против корупцията и финансовите закононарушения. България е една от шестте страни в света, които по едно и също време способстват и се употребяват от активността на организацията. С помощта на техни специалисти желаеме да създадем специфичен отдел в министерството на вътрешните работи, който да подкрепя европейската прокуратура при следствията ѝ в България. Искам следователите да бъдат избирани от европейската прокуратура, да бъдат виновни за дейностите си само пред Брюксел и да са напълно самостоятелни от локалния политически напън. Всъщност търсим всевъзможни истински хрумвания за заобикаляне на основния прокурор, които да ни разрешат да водим правосъдни дейности макар желанието му да се опълчва. Ако не бяхме член на Европейски Съюз борбата щеше да е изгубена авансово: против такава мощна мафия и прокуратура, която работи в нейна изгода, нямаме никакъв късмет без помощ извън.
А.Л. – В този подтекст чувствате ли се заплашен? Откакто поехте поста казахте, че няма да променяте навиците си, ще продължите да ходите на работа пешком, с минимална охрана… Това не е ли по неволя? За страдание в България има дълга традиция в политическите убийства…
К.П. – Мисля, че през днешния ден опасността е най-много политическа. Мафията ще направи всичко допустимо, с цел да събори държавното управление ми. Има потенциала да го направи. Предвид финансовите средства, с които разполагат, тези хора могат да си купят задоволително депутати, с цел да се опълчват на политиката ми. Ако не съумеят, това е различен въпрос: тогава рискът от, да кажем, по-брутална борба ще нарасне доста. Припомням, че тези хора нямат никакви угризения. Но с нас се сблъскват с нов проблем: ние сме доста огромен екип. И партията ни не е пирамидална конструкция, няма да рухне, в случай че се събори върхът й. Напротив, в случай че някой инцидентно направи сходна нелепост, единствено ще укрепи нашата решителност и известността ни. Премахването на един човек не отстранява опасността, напротив; и мисля, че тези хора, които никога не са глупави, са го разбрали. Така че не преставам да пристигам пеш на работа, всеки ден.
А.Л. – Да се върнем точно към политическия ви план: с вашия другар Асен Василев основахте придвижването „ Продължаваме промяната “ през септември 2021 година Само два месеца по-късно печелите парламентарните избори като измествате всемогъщия Бойко Борисов. Това не е ли същинско политическо знамение?
К.П. – Зад това политическо знамение се крие дребна загадка. В продължение на петнадесет години, Асен и аз, и двамата сме с дипломи от Харвард, преподавахме стопанска система в Софийския университет. Ние създадохме и финансирахме сами това образование, което доста бързо стана известно в България като „ Харвардския курс “. Всяка година привличахме студенти по право, стопанска система, политология – измежду най-блестящите от това потомство. И по този начин обучихме към 600 души, младежи, които сполучливо са траяли в специалността си, поддържат връзки между тях и най-много са останали правилни на правилата за ръководство, на които сме ги учили. И когато му пристигна времето просто съживихме мрежата. Това е тайната на триумфа ни: не сме гении, само че имаме подготвени екипи. Днес множеството от някогашните ни студенти са нашите депутати, съветници, министри. Малко хора знаят обаче, че зад това има 15 години работа.
А.Л. – Бяхте споделили, че някой ден смятате да „ водите дясна политика за реализиране на леви цели “… Какво тъкмо имахте поради?
К.П. – Според нас, в националната стопанска система частните предприятия създават най-вече добавена стойност. И страната би трябвало да ги улеснява оптимално в тази посока: с нововъведения, ниско облагане и допустимо минимум административни спънки. От тази позиция, като насърчаваме и поддържаме частната самодейност, водим класическа дясна политика. Същевременно сме уверени, че всички приходи от сходни действия би трябвало да се употребяват за възстановяване на здравната система, образованието, пенсионната система… Ще кажете, че в това няма нищо автентично. Но в България тези благосъстояния се отклоняват посредством корупционни схеми. Това, което желаеме е да ги насочим в обществени ограничения, без да водим действителна лява политика – като да вземем за пример да усилваме налозите – а да наложим нулева приемливост по отношение на корупцията. Трябва да ви кажа, че към този момент има резултати: при започване на годината увеличихме пенсиите (които бяха най-ниските в Европа) с 55% и през днешния ден няма пенсионер под прага на бедността. В опазването на здравето организираме обстойно преструктуриране, като в същото време усилваме бюджета с 25%. Това са обилни средства. Но още един път споделям, тези средства ги имаше, просто отиваха не там, където трябва; попадаха в джобовете на тези двайсетина души…
А.Л. – Вие сте бизнесмен и сте се борили за разнообразни дела в българското гражданско общество. Имате ли политик, който да ви служи за образец?
К.П. – Нямам единствено един модел, няколко са. На европейско равнище имам чудесни връзки с Еманюел Макрон. Имаме еднообразно виждане за нещата, от едно потомство сме. Следват нидерландския министър председател Марк Рюте, ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел, гръцкия министър председател Кирякос Мицотакис… Отвъд Атлантика одобрявам доста Барак Обама. Това са все водачи с сходно на нашето развиване: чудесно обучение, мощна мотивация да трансформират насоките в страните си, и като цяло без да обявяват откровена идеология. За мен идеологиите постоянно са били сурогат на рационалното мислене. Когато не ни се мисли доста, използваме идеологията. Затова не имаме вяра в идеологии, каквито и да са те. Ние сме прагматици. Опитваме се да постановяваме единствено рационални ограничения, без значение дали ги дефинират като леви или десни. Сега мога да ви кажа и какви политически водачи не одобрявам: преди всичко идва Путин, несъмнено. Всички сме заложници на имперското му мислене и на егото му: хиляди души умират поради него, още повече страдат от икономическата рецесия, която провокира. Не одобрявам и Доналд Тръмп. Този човек сякаш се обръща към американците в неравностойно състояние, а те не осъзнават, че са първите жертви на политиката му. Накратко, не одобрявам политици, които преследват персонални цели когато са на власт: замогване, суетност, фикс идея за величие… Възхищавам се на тези, които служат на страната си, а не обратното; на тези, които пазят идея. Обамакеър да вземем за пример беше мощна идея, каквото и да се приказва през днешния ден по тематиката.
А.Л. – Да се върнем към българската реалност: от предишния декември сте отпред на доста разнородна коалиция от четири политически обединения. Видяхме какъв брой ви е мъчно да постигате единодушие по значими злободневни тематики като войната в Украйна, глобите против Русия или европейската интеграция на Северна Македония. Как се устоя в такава обстановка?
К.П. – Няма да скрия от вас, че е доста мъчно. Беше знамение, че успяхме да съставим тази коалиция, толкоз невероятна изглеждаше на хартия. Първо, нашата млада партия „ Продължаваме промяната “, чиято цел е да отстрани корупцията. След това Социалистическата партия, която е на повече от 100 години и е наследница на Комунистическата партия. После Демократична България, дясно-либерална партия, чиито съществени членове развяват байрака на антикомунизма. И една партия с популистка наклонност – „ ИТН “, учредена от известен артист по образеца на придвижването Пет звезди в Италия… Как може да управляваме дружно? Как да определим обща политика? Това е като да танцуваш на върха на игла. Но тъкмо това вършим от началото на мандати ми, предишния декември. Това, което ни сплотява, е може би възприятието, че всяка неверна стъпка може да докара до раздробяване на обединението. Въпреки разликите си, успяхме да реализираме положителни неща: да вземем за пример дружно разработихме проект за възобновяване, в който акцентът е подложен на антикорупционните ограничения. Планът беше признат от Европейската комисия и ще бъде финансиран с 6,3 милиарда евро. Успяхме да устоим на шантажа на Газпром, който искаше заплащане в рубли на доставките на газ. Постигнахме обща позиция за Украйна и изпращането на оръжие в Киев. Въпреки това, не може да си позволим разпределяне нито за момент. Напрежението е непрекъснато. Ако то беше последица от мощната конкуренция посред ни, щеше да е удобно. Но когато е резултат на дълбоки разлики и разнородни ползи, които на всичкото от горната страна не съответстват с ползите на страната, нещата стоят по напълно друг метод.
А.Л. – Към това комплицирано уравнение да прибавим и ролята на президента Румен Радев. Вие бяхте министър в служебния му кабинет, след което създадохте лична партия с неговата благословия; само че в този момент по все-повече тематики той сякаш се опълчва на политиката, която бихте желали да водите. Защо?
К.П. – Когато бях министър беше елементарно да съжителстваме, тъй като с президента имахме обща цел – да променим тъй наречените „ модел Борисов “. Работехме дружно. Когато станах министър- ръководител се появиха разлики, изключително във връзка с външната политика. От там е това напрежение, за което говорите. Например, във връзка с Украйна, ние бяхме за откровена и солидна поддръжка на Киев; а неговата позиция беше по-неясна, меко казано. Като министър ръководител, аз държа да подкрепям открита полемика с президентството. Но също по този начин държа да не преставам да повеждам вярна на правилата на придвижването ни политика, без да се поддаваме на ничие въздействие. Това провокира известна фрустрация у президента, който може би си е представял, че имаме по-добра съгласуваност с него.
А.Л. – В началото на войната взехте решение да уволните министъра на защитата Стефан Янев, някогашен длъжностен министър председател, доближен до президента. Защо?
К.П. – Когато някой приказва за „ военна интервенция “ вместо за война в Украйна, когато употребява думите на Путин, вместо да жигосах съветската експанзия, и този някой ви е министър на защитата, това е неприемливо. Прекрачил е алената линия, нищо, че е бил министър председател. Той нямаше повече място измежду нас, макар че съставлява част от публичното мнение – към 20% от българите мислят като него – и макар, че знаех, че отстраняването му ще нанесе удар на имиджа ни. В известна степен тази война обясни нещата. Но в никакъв случай, наблягам – в никакъв случай не взимаме решения въз основа на въздействието им върху нашия имидж. Правим единствено това, което считаме за заслужено. Може би това не е най-правилният метод в такава комплицирана коалиция като нашата, само че най-малко заран не се срамим да се погледнем в огледалото…
А.Л. – Министърът на защитата употребява терминологията на Кремъл, президентът не показва ясна позиция за Украйна… Според анкета отпреди войната, близо 60 % от българите поддържат политиката на Путин. Сигурно най-малко половината са на друго мнение след нашествието в Украйна, само че въпреки всичко: България няма ли проблем?
К.П. – Проблемът е, че доста хора бъркат русофилия с путинофилия. Към това се прибавят и 70 години съветска агитация. През всичките тези години Москва е налагала своята историческа версия посредством медии, учебници и институции. Днес в съветското посолство в София работят 118 чиновници. Това е голяма цифра! Руснаците ни държаха в съвсем 100-процентова взаимозависимост от техните горива; също така имат огромна част от енергийната ни система. Единствената ни петролна рафинерия – Лукойл – е съветска, целият ни газ се доставя от Газпром, и горивото за единствената ни нуклеарна централа идва извънредно от Русия… Това са обилни финансови потоци, които подсигуряват на Русия пазар и политическо въздействие. Накратко, макар нашата принадлежност към Атлантическия съюз и Европейския съюз, те към момента гледат на нас като на техен спътник.
Тук желая да се върна към борбата, която води моето държавно управление, с цел да подчертая още един път сложността на обстановката. Значи имаме двадесет извънредно мощни и корумпирани души, на които сме оповестили война и които имат политически средства да ни съборят; имаме основен прокурор, който също си мечтае да изчезнем, тъй като знае, че рано или късно ще успеем да го махнем; всичкото това под зоркото око на Русия, която, с външната си политика, с горивата си и с сътрудниците си, се пробва да ни задържи в орбитата си. Убеден съм, че тези 118 чиновници в съветското посолство в София всяка заран вървят на оперативка с една единствена точка в дневния ред: какво да създадем, с цел да падне това държавно управление. А против тази армада, аз имам коалиция от четири партии, които се дърпат по доста тематики. Въпреки това, успяхме да помогнем военно на Украйна, да кажем „ не “ на Газпром, когато желаеха да им плащаме в рубли и да продължим битката си против корупцията.
А.Л. – Може ли да дадете съответен образец за битката против корупцията?
К.П. – Да вземем за образец газа. Когато Газпром реши да прекъсне едностранно доставките през април т.г., разбрах няколко неща. Първо, че има решения, които предшествениците ми умишлено са пренебрегнали. Например азербайджанският газ е с една трета по-евтин от руския; а предходното държавно управление е отхвърляло тази опция под претекст, че няма интерконектор с Гърция, което не е правилно, тъкмо го пуснахме в употреба! Това значи, че преди време някой освен е попречил да има диверсификация, само че е и купувал по-скъп газ на гърба на българския поданик. Открихме лицето, което е подписало този документ (и което може би не е взело сходно решение) и се опитахме да го арестуваме. И тогава основния прокурор се намеси: сезира всички документи и даде обещание да стартира следствие. От тогава не сме чули нищо по въпроса.
Разбрах, че в доста случаи корупцията на национално равнище обслужва ползите на съветската външна политика. Най-често едни и същи хора забогатяват като отклоняват средства и подписват с руснаците нездравословни за икономическата и политическа самостоятелност на нашата страна покупко-продажби. Установихме, че борейки се против корупцията, застрашаваме задачите на съветската външна политика. Да вземем различен образец – газопровода „ Турски поток “, извънредно значим план за Кремъл, чиято цел е да заобиколи Украйна и да отслаби стопанската система ѝ. Този газопровод, който обслужва Централна Европа (основно Сърбия и Унгария), минава през нашата територия, взели участие сме във финансирането му с 1,5 милиарда евро, а даже не планува доставки за България! Кой е разрешил построяването му? Правителството на Бойко Борисов, който се показва за най-върл проевропеец и проатлантик. Когато беше задържан за малко през март месец т.г., преди да бъде пуснат на независимост от същия основен прокурор, полицията претърси жилището на пи-арката му. В гаража ѝ бе открит първокласен джип 4х4, благосъстоятелност на компанията строила българския сектор на Турски поток. Далаверата е ясна – джипът е подарен от съветската компания, която строи газопровод за 1,5 милиарда евро, обслужващ само ползите на Кремъл. Тук ясно си проличава връзката сред корупцията и съветската външна политика, която работи в редица покупко-продажби на Балканите, а даже и на равнище Европейски съюз.
А.Л. – Да поговорим за Украйна. Войната се води на няколкостотин километри от тук, от другата страна на Черно море. Учуди ли ви мащабът на съветската инвазия?
К.П. – Да, напълно. Руската експанзия надмина всичките ни показа. Бях в Киев, срещнах се с президента Володимир Зеленски и си припомням една ужасна сцена: бяхме на гарата, подготвени да се качим на влака, тъкмо преди да си тръгнем, когато над главите ни прехвърчаха три ракети, които се забиха в жилищна постройка на няколкостотин метра от нас. Защо? Та това даже не е боен обект… Каква е виновността на тези поданици съгласно Путин? Мога да кажа, че със личните си очи видях ужаса и парадокса на тази война – безсмислена и без действителен мотив. Путин има вяра, че светът е разграничен на сфери на въздействие и смята, че Украйна попада в неговата. Ами в случай че на следващия ден реши, че България също е в сферата му на въздействие? Всъщност той към този момент претендира, че НАТО би трябвало да се отдръпна от нашата страна и от Румъния.
А.Л. – Готов ли сте да подкрепите молбата на Украйна за участие в Европейския съюз?
К.П. – Да, безусловно. На 100%. И ще ви кажа за какво: при всички случаи избирам на 400 км от нас да има страна членка на Европейски Съюз, в сравнение с Русия. Това е въпрос на национална сигурност. И желая присъединението на Украйна да стане допустимо най-бързо, естествено със единодушието на нашите сътрудници от Европейски Съюз.
А.Л. – Дали твърдите това поради някои отзиви, че България е слабата частица на НАТО в района?
К.П. – Не, към този момент не е. Нашето държавно управление е приближен, предвидим и мощен сътрудник в НАТО и мисля, че нашите съдружници са го разбрали. Преди не знаеха къде тъкмо се нарежда България, в този момент е ясно: ние сме част от НАТО и участваме във всички решения на Алианса. В момента посрещаме доста италиански военни, испански изтребители способстваха за отбраната на въздушното ни пространство, както и нидерландски F-35. Ако се наложи ще приемем и други.
А.Л. – Един по-личен въпрос: сходно на доста българи, вие сте напуснали страната през 90-те години. Тогава е било същинско преселение – България губи близо 2 милиона поданици. Но не щеш ли вие се връщате и напълно се потапяте в държавните каузи на родината ви. Как ще накарате и другите да тръгнат по пътя ви?
К.П. – Решението не е комплицирано, сложното е да се извърви пътя до тук. Ако яслите и лечебните заведения ни са с такова качество, в случай че инфраструктурата се усъвършенства, в случай че притеглим конкурентноспособни непознати компании и в случай че българският бизнес успее да създаде добавена стойност, демографският проблем ще се реши самичък по себе си. Емигрантите ще се завърнат, а останалите ще вършат повече деца. Демографският проблем е в действителност резултат от всички други проблеми. Що се отнася до приключването на мозъци, сега сътворяваме специфичен държавен фонд за студенти, признати в най-престижните международни университети. Поемаме образователните им такси и разноските за престой, само че при едно значимо изискване: в случай че студентът избере да остане в чужбина, средствата ще съставляват заем, който той би трябвало да върне; само че в случай че се върне в България, няма да дължи и една стотинка.
А.Л. – Досега се говореше за България като за най-бедната страна на Европейски Съюз, даже най-корумпираната… Как виждате мястото ѝ в Европа?
К.П. – Естествено желая България да е на друго място в Европейски Съюз. България не е на периферията и без значение от това, дали сме огромна страна или не, мисля, че по някои въпроси може да сме в авангарда. Ако да вземем за пример се оправим с корупцията, ще може да споделим опита си с другите и да се превърнем в водач в това отношение. Защото не сме единствените в Европа, където има корупция. Големи национални партии са наранени, а в някои европейски политически групи си затварят очите пред сходни практики, с цел да не се изгуби поддръжката на Брюксел. Имам желанието да желая усилване на контрола.
Друга скорошна самодейност от България: по въпроса за глобите към Русия, взехме решение да блокираме преводите на Централната банка на Русия в чужбина. Тази мярка не визира европейската стопанска система, само че се отразява директно на съветската.
Интервюто е взето от Александър Леви през май 2022 година Линк към истинската публикация:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ